Gamergate (български)

"Става дума за етиката в журналистиката на видеоигрите! Геймъргейт не се отнася за омраза към жените, ти *обида свързана с жените*!"

Frogs, clowns, and swastikas Alt-right

Chuds

Fuentes, Benjamin, and Baked Alaska Taylor, Molyneux, and Spencer Bannon, Southern, and Yiannopoulos SF, TDS, TRS, 8chan, and /pol/

Rebuilding the Reich, one meme at a time

Manosphere Jared Taylor Kevin MacDonald Mike Cernovich Boogaloo movement Sonnenkrieg Division 4chan Lotus Eaters

Buzzwords and dogwhistles

Alt-right glossary Alt-right glossary (non-Anglophone) Indian alt-right glossary Manosphere glossary Russian alt-right glossary v - t - e

Actually, it's about ethics in ... Video games

Cutscenes

Jack Thompson Thunderf00t/Criticism of Tropes vs. Women Gamergate Super Mario One Angry Gamer Nintendo Ruben Sim EMPRESS Minecraft Discord Notch Grezzo 2 v - t - e

This is a Bulgarian translation of Gamergate.

За цялостната история на тази катастрофална буря вижте нашата хронология на Геймъргейт (на английски език). Ако срещнете поддръжник на тази кампания за тормоз в интернет и имате нужда от помощ, вижте нашия списък с твърденията на Геймъргейт поддръжниците.

Gamergate (Геймъргейт) е съвкупност на абсолютно най-лошото от интернет (особено в средата на 2010-те години), под формата на кампания за масов тормоз от страна на потребителите на 4chan, която продължи твърде дълго и показа на всички колко реакционерска, зверски мизогинистична и откровено глупава може да бъде уязвимата част от геймърската общност.

"Геймъргейт" се корени в антифеминистки атаки, насочени към медийната критичка Анита Саркизян през 2012 г. след началото на кампанията ѝ за групово финансиране, но това, което всички разпознават като "Геймъргейт", започва, след като бившият приятел на Зоуи Куин - Ерон Гьони - насилник, който формира лична армия от 4chan и Редит потребители, за да поддържа насилствената си връзка с Куин. Привържениците на "Геймъргейт", известни като "Геймъргейтъри" или подигравателно като "гейтъри", по-късно твърдят, че са планирали "консуматорски бунт" срещу това, което възприемат като "неетични практики" от страна на тези, които правят ревюта на игри. Това е реторичен похват, който са измислили, за да отхвърлят обвиненията срещу тях в тормоз или че просто нападат Куин. Те също така твърдят, че се застъпват за "свободата на словото", но само когато са изхвърлени от всеки уебсайт, който използват, за да организират "лов на вещици" срещу Куин, Саркизян и всеки друг, който им се изпречи на пътя, естествено.

От самото начало "Геймъргейт" беше селско колело за всяка консервативна и реакционерска знаменитост, която беше готова да се присъедини към това движение с цел да нападне феминистите и "войнстващите за социална справедливост" (под което те разбират хора, които не са реакционери), както и да заблуди колкото се може повече хора да се присъединят към това движение. В крайна сметка то се превръща в алтернативната десница, едно слабо свързано расистско крайнодясно движение, което вярва в превъзходството на бялата раса. Друга част от привържениците използваха Геймъргейт като оръжие срещу онези от индустрията, които с право критикуваха игрите им, за това че са пълен боклук. На свой ред, геймъргейтърите използваха новите си фигуранти (ръководители) с цел да придадат на движението си някаква легитимност, въпреки факта, че тези хора никога не са имали своя собствена такава.

Gamergate като цяло е безформена и безлидерска тълпа на омразата, характеризирана от компанията за видеоигри Nintendo като "онлайн кампания на омразата", но от време на време се появяват няколко особено отвратителни задници, която я използват за своята любима кауза. Върхът на сладоледа глупостите включва влогърите: Фил Мейсън (Thunderf00t), Карл Бенджамин (Sargon of Akkad) и Дейвис Аурини; неуспешен таблоиден журналист, превърнал се в досадник от крайнодесните американски медии Майло Янопулос; феминистка, но само по име Кристина Хоф Соммерс; и просто ужасен писател на научна фантастика Теодор Бийл. Когато тези слаби крушки не насочват масите в предпочитаната от тях посока, останалата част от геймъргейтското движение просто се занимава с това, което обикновено прави: забърква се в сексизъм, мизогиния, антифеминизъм, расизъм, антисемитизъм, хомофобия, трансфобия и "културната война" срещу "войнстващите за социална правда" (с акцент върху видеоигрите), докато другите членове на движението се опитват да отричат вината и на свой ред обвиняват тролове от трети страни (заблудата "Няма [такъв] истински шотландец").

Кратко обобщение

Най-краткото възможно обобщение:

• Дизайнерът на видеоигри скъсва с приятеля си.
• Приятелят публикува горчив текст за тази връзка, надявайки се да може да използва интернет като своя лична армия.
• Интернетската машина за омраза™ се съгласява с това.
• Унищожена е неприкосвеността на целевите лица, съсипан е животът им, прекратена е кариерата им в индустрия за видео игри.
• Последва пълна бъркотия в интернет и в истинския живот.
• Реакиционери, "неореакционери", антипрогресисти, антифеминисти и други групи, които ненавиждат сегашната посока на прогресивните общества (плюс опозорени разработчици на видео игри), си присвояват тази бъркотия.
• Всеки здравомислещ осъзнава колко гадно е било всичко, което се е случило, и се опитва да го спре.

По-подробно описание на събитията е дадено по-долу.

Геймърска култура и пола

Масовата индустрия за видеоигри като цяло редовно пренебрегва жените (макар че пренебрегва и транс, небинарните и цветнокожите хора) и се фокусира върху стереотипния "хардкор геймър": тийнейджъри или млади възрастни цисджендър хетеросексуални бели мъже, за които се твърди, че се интересуват повече от геймплей и технически иновации, отколкото от разказването на истории. Това е довело до токсична атмосфера в гейминг културата по отношение на жените геймъри, които се смятат за незначително малцинство в гейминг общността и идеята, че симулират интерес към видео игрите, за да привлекат вниманието на мъжете. Може би нищо не демонстрира по-добре тази атмосфера от прекратяването на списанието Electronic Gaming Monthly през 2009 г. и вместо да бъдат възстановени парите на абонатите, те се оказаха абонирани за "Maxim".

Въпреки това разделението между половете на пазара на игри е почти 50/50, като възрастните жени са повече от тийнейджърите като геймъри. Проучванията на възрастните геймъри в англоезичните държави показват, че възрастните жени са повече от възрастните мъже по отношение на притежанието на конзоли за видеоигри, както и испаноговорящите и чернокожите възрастни в сравнение с белокожите възрастни. Идеята, че привличането на бели мъже генерира най-много продажби, не е добре обоснована, тъй като има игри, които са придобили огромна популярност при сравнително равностойна демографска структура на половете; The Sims и нейните съпътстващи продукти е една от най-успешните игри и жените съставляват значителна част от играчите, а няколко от най-големите франчайзи за игри в света имат много широка привлекателност, като например Super Mario, Pokémon, и Minecraft (наред с тези, които са по-традиционно привлекателни за мъжете, като Call of Duty и Grand Theft Auto).

Тъй като типичният геймър не се поддава на стереотипи, това се случва и с игрите, които играе. Независимо произведените видео игри, които се фокусират върху драматични разкази, а не върху графична точност или експлозии, станават все по-популярни, а много малки компании и частни лица произвеждат игри, съдържащи социално осъзнати послания, които третират игрите като форма на изкуство; освен това мобилните платформи вече са почти повсеместни. Резултатът е увеличаване на броя на игрите, които са сравнително прости (напр. "Candy Crush") и са предназначени за различни демографски групи. Някои, ако не и много от "хардкор геймърите", обаче не смятат, че това са "истински видео игри", обозначение, което от тях се дава само на големи блокбъстъри, прославящи мъжките фантазии за власт. Всеки, който играе други игри, е "casual" - лице, което е обект на презрение в "хардкор" средите - и не може да бъде квалифициран като "истински геймър", въпреки че някои "хардкор" видео игри имат значително много фенове, които не са мъже.

Знаменитости поддръжници на Геймъргейт

Геймъргейт нямаше да бъде толкова популярен, колкото е днес, ако не бяха всички онези, които го популяризираха.

Участници

Ерон Гьони (Eron Gjoni)

Този, който започна всичко. Бившето гадже на Зоуи Куин.

Mister Metokur (или "Internet Aristocrat")

Той е "политически некоректен" инфлуенсър, който ненавижда феминистите и всеки, когото смята за ексцентричен или "дегенерат", според собствената си интерпретация. Става известен със създаването на реакционерски видеоклипове за гейминг индустрията и се свързва с геймъргейтското движение, но в крайна сметка се дистанцира от него. Понастоящем е предимно неактивен, тъй като последното му онлайн видео е качено преди известно време в акаунта му в BitChute.

Майло Янопулос (Milo Yiannopoulos)

Крайнодесен расист, антисемит, хомофоб, а по онова време и "символичен гей" (който по-късно се отказа от хомосексуалността си), който придава първоначалната легитимност на Геймъргейт, като го отрази в Breitbart (крайнодесна американска медиина компания), въпреки че се подиграваше на геймърите, за това че са интровертни зубъри, буквално ден преди Гьони да публикува своя блогпост. В крайна сметка той беше изгонен от социалните медии заради това, че тормозеше актьорите от женския състав на филма "Ловци на духове" от 2016 г., като публикуваше туитове, в които намекваше, че една от актрисите е публикувала расистко съдържание, както и насърчаваше последователите си да тормозят актьорите в масов мащаб.

Крис Рей Гън (Chris Ray Gun)

Друг инфлуенсър, който има антифеминистки възгледи и временно е подкрепял Gamergate, но не е участвал активно в движението.

Mundane Matt

Ютубър, който в началото на спора твърди без пълни доказателства, че Куин подава иск за нарушение на авторските права относно видеоклиповете му. Това е разкрито като лъжа – по това време (2014 г.) системата на YouTube не разкриваше ищеца, когато даден канал получаваше оплакване или иск спрямо авторските права. Този инфлуенсър е също разкрит като лицемер, когато използва системата на YouTube за защита на авторските права с цел да изтрие видеоклиповете, които го критикуваха.

Септични ями Уебсайтове

• 4chan
• Kiwi Farms
• One Angry Gamer

Възникването на Геймъргейт

“”Дори Gamergate, едно голямо движение, беше инициирано от "активисти за правата на мъжете" в гейминг общността, главно защото те познаваха врага и проблемите по-добре от повечето. И най-вече защото те бяха тези, които имаха мотивацията да направят нещо повече от, да кажем, нищо.

—Пол Елам относно силата на "активисти за правата на мъжете"

Промените в културата на игрите често предизвикват ответни реакции. Неотдавнашно проучване установи, че близо 48% от геймърите се определят като консерватори, докато 38% се определят като либерали. Това може да обясни защо културните промени в гейминга срещат такава яростна съпротива сред самопровъзгласилите се "хардкор" геймъри.

Това стана най-очевидно, когато Анита Саркизян стана обект на онлайн тормоз през 2012 г. в резултат на кампанията си в Kickstarter за финансиране на поредица от видеоклипове, разглеждащи игрите от феминистка гледна точка, която вече беше надхвърлила първоначалната си цел от 6 000 щатски долара и достигна почти 50 000 щатски долара. Саркизян не се уплаши от заплахите и последвалото медийно внимание повиши осведомеността за нейния проект, като към момента на приключването му кампанията ѝ достигна шестцифрена сума.

През 2013 г. Зоуи Куин самостоятелно разработва и издава Depression Quest - интерактивна художествена история/игра, базирана на опита на Куин с клиничната депресия. Играта беше посрещната добре в обществата на инди геймърите и беше похвалена за историята ѝ спрямо депресията. Но същите хора, които "преследваха" Саркизян, поставиха Куин на прицел, след опитите за разпространение на Depression Quest чрез Steam платформата. Заплашиха Куин с изнасилване, бяха пратени послания за самоубийство, и беше жертва на доксване. Като Саркизян, Куин се противопоставя на тези заплахи и в крайна сметка Steam пуска играта през август 2014 г. И тук е важно да се отбележи, че Depression Quest винаги е била безплатна игра, с линк за предоставяне на незадължително дарение, което отчасти отива за благотворителност.

"Постът относно Зоуи" и IRC канала #BurgersAndFries

На 15 август 2014 г., малко след излизането на играта Depression Quest в Steam, Ерон Гьони (бившето гадже на Куин) публикува дълга тирада срещу Куин в няколко форума за игри, в която твърди, че са Куин му изневерява по време на кратката им връзка. Той твърди, че целта му е била да предупреди другите за тази изневярата - често срещано оправдание в общността на "активистите за правата на мъжете" за тормоз, насочен към жени. Неговите постове бяха изтрити, а той беше изгонен от тези форуми.

Това подтиква Джони да публикува редактирана версия на своето изказване в блог, който той озаглавява "Постът относно Зоуи" (The Zoe Post). Целта му беше да се обърне към троловете-преследвачи на Куин, по-конкретно потребителите на 4chan и Reddit, които до този момент от година и половина се занимават с Куин. Планът на Гьони сработва според очакванията му, като вдъхновява нова вълна от тормоз, в резултат на което акаунтите на Куин за електронна поща, "cloud" хостинг и социални медии са компрометирани. Той помага на това чрез разпространяването на улики за логин информацията на Куин. Някой открива голи снимки, които са били широко разпространени и изпратени на семейството и работодателите на Куин.

Някои от тези дейности са планирани и организирани в IRC канала #BurgersAndFries, кръстен на безвкусна шега, която Гьони прави, споменавайки американската веригата за бързо хранене Five Guys, като начин да говори за броя на мъжете, с които обвинява Куин, че уж му изневерява. Гьони беше редовен участник в IRC канала, противно на твърденията му, че се опитва да се дистанцира от гневната тълпа, която беше разбунил.

Приятелите, които са излезли да подкрепят Куин, са били набелязани, за да бъдат изолирани от потенциални мрежи за подкрепа. Независимият разработчик на игри Фил Фиш се застъпва за Куин, но след това личните му финанси са хакнати, което го накара да продаде компанията си Polytron Corporation и да напусне интернет. Според гейтърите Куин и Фиш са организирали операция под фалшив флаг, главно въз основа на убеждението им, че тогавашният приятел на Куин - Алекс Лифшиц, е псевдоним, използван от Фиш. Те нападат и Лифшиц, бомбардират работодателите му с имейли и го принуждават да подаде оставка, за да спасят репутацията на компаниите. Множество смъртни заплахи са изпратени на двойката, след като адресът им е разкрит, което принуждава Куин и Лифшиц да се изнесат от апартамента си и да останат бездомни през следващите няколко месеца.

Други жени в гейминг индустрията се опасяваха, че ще станат следващи мишени, като някои от тях се отказаха напълно от разработването на игри и изоставиха или дори унищожиха проектите, по които са работили. Докато нападките срещу Куин се засилваха, Анита Саркисян пусна нов видеоклип от своята уеб поредица, без да знае за геймъргейт. Тя и семейството ѝ почти веднага получават заплахи, което я кара да напусне временно дома си.

"Всъщност става дума за етиката в журналистиката на видеоигрите"

“”Това, че нито едно [положително ревю, направено в замяна за секс] не се е появило в Kotaku, трябва да ви каже много за връзката на Геймъргейт с истината; това, че Геймъргейтърите вярват, че така се прави секс, трябва да ви каже много за демографската група на Геймъргейт. Но нито една от спецификите на историята не е от значение, защото в крайна сметка Kotaku беше обект на атака не толкова заради конкретни етични нарушения, колкото заради критичното си отразяване на представянето на жените и малцинствата във видеоигрите и сексизма на геймърската общност. Тийнейджърите, които стояха зад Геймъргейт, бяха млади и дълбоко възмутени от жените и нямаха чувство за социални граници, а сега най-накрая имаха обединяващ вик - "Етика в журналистиката!" - и общ враг - или наистина врагове, сред които въпросния разработчик на игри Зоуи Куин и феминистката медийна критичка Анита Саркизян, която стана обект както на постоянен тормоз, така и на заплахи за насилие.

—Max Read, former editor-in-chief of Gawker

Критиките към тяхното мизогинистическо поведение принудиха гейтърите да измислят оправдание за случилото се на Куин. Някои предложиха да се твърди, че Гьони е жертва на домашно насилие от страна на Куин (а не обратното), докато един редактор на 4chan не се спря на споменаването от Гьони на Нейтън Грейсън като един от предполагаемите партньори на Куин. Грейсън пише за сайта за игри "Kotaku" - факт, който подхранва твърденията, че "Depression Quest" е бил оценен положително само защото Куин е правила секс с Грейсън в замяна на положително ревю. Този спор (основан на фалшивата предпоставка "секс за ревюта") стана основен пример за предполагаемата "липса на почтеност" в журналистиката на видеоигри, за която гейтърите оттогава твърдят, че е техният истински мотив. Твърдението, че "корупцията в журналистиката за видеоигри" е било подтикът за Геймъргейт е лъжа, която се запазва през цялата история на движението и се появява в рамките на един ден след публикуването на "Постът относно Зоуи" от Гьони, подготвяйки почвата за последвалото лицемерие.

Планът имаше само един недостатък: Всъщност единствената статия, която Грейсън някога е написал за Куин за "Kotaku", е за провалено пилотно риалити шоу, в което Куин участва; Грейсън дори не прави интервю за статията, а само е цитирал блог на Куин за това преживяване. След това гейтърите заявяват, че Грейсън е дал на Куин "положително отразяване" в тази статия и в друга, която е написал за сайта Rock, Paper, Shotgun месеци по-рано, доста преди изневерите, за които твърди Гьони. Това "положително отразяване" се е състояло от заглавие, списък с 50 игри (сред които е била и Depression Quest) и пет думи, две от които са заглавието на играта, а третата е софтуерът, с който е направена. До голяма степен това се дължи на факта, че Гьони е сбъркал собствената си хронология на отношенията.

За да затвърдят идеята, че са движение, което се застъпва за етиката в журналистиката на видеоигрите, а не е обсебено от идеята да съсипе живота на Куин, Саркисян и всеки друг, който се изпречили на пътя им, геймъргейтърите използват кодовите думи "буквално кой", като нарицателно име за жертвите им. Терминът имаше за цел да подскаже, че всъщност не се интересуват и дори не знаят имената на жените, които преследват. Много хора прозряха този опит за дехуманизиране на жертвите на тормоз, когато до октомври 2014 имаше седем различни жени, обозначени като "Буквално Кой" ("Literally Who"). Дискусиите за тези уж незначителни жени продължават да доминират в различните дискусионни форуми на Gamergate, докато дискусиите за журналистическата етика са рядкост.

За гейтърите "етиката в журналистиката на видеоигрите" функционира като кодов език. За хората, които не са запознати с "Геймъргейт", това звучи така, сякаш те се фокусират върху легитимни оплаквания (влияние на рекламодателите, достъп и т.н.). Това спечели на Геймергейт известна подкрепа от полезни идиоти в първите дни на съществуването му, но хората, които критикуват движението, разбират, че Геймергейт са много по-заинтересовани да развиват идеята, че "Културни марксисти", феминистки и войнстващите за социална правда са проникнали в света на игрите и работят зад кулисите, за да унищожат "истинските" игри и да превърнат "истинските геймъри" в съответствие с така наречената им "прогресивна програма." Честата употреба на кодиран език в конспиративните и реакционерски кръгове вероятно не е случайна и улеснява лесното реторично затъпяване: "Ние се борим за етиката в журналистиката на видеоигрите! Защо вие не подкрепяте етиката в журналистиката на видеоигрите?"

В този момент тълпата все още беше безименна. #BurgersAndFries все още беше в IRC, а мафията се опита да се организира около хаштага #TheQuinnspiracy в Twitter (измислен от Куин с цел подиграване с критиците си преди август), но нито един от двата етикета не издържа. Всичко това обаче се промени, когато актьорът Адам Болдуин публикува в Twitter видеоклипове на #BurgersAndFries/"Постът относно Зоуи" с хаштаг "#GamerGate" на 27 август 2014 г. Наименованието се затвърди, точно навреме, за да може Геймъргейт да поеме нов враг: чуждото мнение.

"Геймърите са мъртви"

Няколко автори за новинарски сайтове за игри и попкултура започнаха да изследват гадната жилка в геймърската култура, която е в основата на омразата, насочена към жените. Някои от тях предположиха, че традиционната представа за изключително мъжкия "геймърски" демографски контингент е остаряла сега, когато видеоигрите са станали мейнстрийм, и заявиха, че големите издатели трябва да спрат да обслужват тази пазарна ниша. Тези редакционни статии са известни сред геймъргейтърите като статиите, заявяващи "Геймърите са мъртви", въпреки че тази фраза никога не е използвана. Новоименуваната тълпа на "Геймъргейт" реагира по начин, който ще се превърне в тяхна характерна реакция: пълно възмущение. Те обвиниха авторите, че поддържат вредни стереотипи, представящи геймърите като мизогинистични белокожи мъже (въпреки че статиите твърдят точно обратното), и тъй като статиите излязоха в рамките на сравнително кратък период от време, обвиниха авторите в заговор, показвайки дълбокото си непознаване на основни журналистически понятия като новинарския цикъл.

Влогърът "TotalBiscuit" обвини авторите в отчуждаване на геймърите и насърчаване на разделението вместо на диалога. Oнлайн последователи (250 000 последователи в Twitter по онова време) го превръщат в ранна фигура на тази тълпа, макар че той се колебае между това да я подкрепя и да изповядва "неутрално" отношение. Геймъргейтърите обичат да казват, че хаштагът е създаден в отговор на тези редакционни статии, въпреки че Болдуин измисля термина ден преди създаването им.

Ескалация

Благотворителни организации с цел напук и TFYC

“”Геймърите в 4chan отделят времето си, за да подкрепят проект, който спонсорира видеоигри, създадени от жени. Дали са изпаднали в криза на съвестта? Не точно. Благотворителните им усилия са част от план за озлобяване на Зоуи Куин, създател на играта Depression Quest. Част от потребителите на /v/, форума за видеоигри на 4chan (място, което исторически не е дружелюбно към жените и особено към феминистите), отдавна не харесват самопровъзгласила се за феминистка Куин, по причини, които не са особено ясни, но подозрително приличат на старите мизогинистически настроения.

—Алегра Ринго, VICE

В началото гейтърите се опитваха да отклонят критиките към поведението си, като подкрепяха благотворителни организации, борещи се със същите проблеми, които предизвикваха. Мъжете, които казваха на жените в интернет да се самоубият, започват да подкрепят организации за защита на правата на жените, движения за борба с тормоза и горещи линии за самоубийства.

Организацията, която се възползва най-много от ироничната и заблудена щедрост на гейтърите, е The Fine Young Capitalists, особено след като нейният говорител Матю Рапард извади наяве предишните си спорове със Зоуи Куин. Той отиде в събредита /r/TumblrInAction (от който като плесен поникна събредита за престой на геймъргейтърите /r/KotakuInAction) и обвинява Куин в клевета, и разбиването на уебсайта на "The Fine Young Capitalists" и в съсипването на тяхното състезание "Жени в дизайна на игри." Същевременно злословява подобен проект, който Куин планираше. Но това, което всъщност се случи, беше, че Куин се свърза с групата и ги обвинява в експлоатация на неопитни дизайнери на игри, като ги карат да работят безплатно, и заявява, че първоначалното им правило относно транс участниците е по същество трансфобско. Разговорът, който Куин проведежда с приятел и някои последователи през Twitter, неволно създаде наплив от трафик към уебсайта на The Fine Young Capitalists, което доведе до срива му; шегата, която Куин направи във връзка със срива, доведе до обвинения, че Куин организира aтака за отказ на услуга срещу TFYC. Разбира се, много преди да стане дума за "Геймъргейт", Куин и TFYC са закърпили отношенията си, но TFYC виждат печалба в това, и след научаването им за Геймъргейт използват предишните си разговори с Куин с цел молене за финансова помощ от разрастващата се тълпа.

Имиджбордът /pol/ на 4chan се натъкна на постовете на Рапард и организира кампания за напук на Куин, като възнамеряваше да преобърне стереотипите на 4chan, подкрепяйки повърхностно това, което смяташе за кауза на "войнстващите за социална правда". Групата колективно събра над 5000 долара за проекта TFYC в кратък срок; Оценката на Геймъргейт за общите дарения за TFYC е за над 70 000 долара. Afterlife Empire, играта, финансирана от кампанията и лицето, което я подава, е пусната година след началото на връзката между Геймъргейт и TFYC (и почти навреме, за да съвпадне с първия рожден ден на Геймъргейт).

Геймъргейтърите също така постоянно цитират TFYC (The Fine Young Capitalists) като "феминистка благотворителна организация", за да се противопоставият на обвиненията в мизогиния, докато всъщност тя не е нито феминистка, нито благотворителна организация. Организацията всъщност е прикритие за краудфъндинг на колумбийското VFX студио Autobótika; списъкът с персонала на двете групи е идентичен, с изключение на това, че TFYC пропуска всички мъже, които работят за Autobótika, като Рапард, който е изпълнителен продуцент на Autobótika. Много етично.

"Вивиан Джеймс" (Vivian James)

“”Просто [направете талисмана] средностатистическа жена геймър, за да тролнем всички. Всички тъпаци в медиите ще очакват някаква педофилия или друга глупост, а ние ще им дадем обикновено средностатистическо момиче.

—Анонимен

• 

  Оригиналната творба

• 

  "Не съм като всички останали геймъри", ядосвам се на игрите... о, чакай

• 
• 

  Вивиан на 4chan късно през нощта

Тъй като 4chan помaгa на TFYC да постигне целта за групово финансиране, групата им е предоставила правото да изберат благотворителна организация, която да получи приходите от продажбите на печелившата игра. В крайна сметка те се спират на група за изследване на рака на дебелото черво като хитра препратка към 4chan-овия жаргон "butthurt", както и на името "Operation Chemo", което избират за дарителската кампания, което само по себе си е препратка към чанския жаргон "cancer", който се отнася до всичко, което се възприема като застрашаващо чанската "култура". Освен това им беше дадена възможност да създадат герой, който да бъде включен в крайния продукт. Плакатите решават, че трябва да избягват да бъдат предсказуемо обидни или мизогинистични - от злоба - което води до създаването на Вивиан Джеймс (наречена така, за да звучи като "видеоигри" на английски), "средностатистическа геймърка" в зелено-лилава раирана риза с логото на детелината на 4chan на лентата за глава, която не се интересува от социални промени, а само от добри видеоигри.

Вивиан Джеймс често се използва като талисман на Gamergate и се използва в аргументи, сякаш използването на измислен женски персонаж като талисман опровергава обвиненията в женомразство. Също така, тъй като Вивиан Джеймс е създадена в 4chan порно с нея е направено почти веднага (и е включено във файловете, изпратени на TFYC).

Мнозина отбелязоха, че цветовата схема на Вивиан Джеймс препраща към стария мийм на 4chan "Daily Dose", който е възникнал като хомофобска шега за изнасилване, и дори отбелязаха, че хората са го позовавали по време на създаването на героя. Геймъргейтърите обаче отричат тази връзка, а TFYC отрича, че е проблем.

#NotYourShield

След редакционерските статии на тема "Геймърите са мъртви" и други, които обвиниха тези, които използват хаштага #Gamergate, че изтласкват жените и други маргинализирани гласове от гейминг индустрията, Геймъргейт движението отговори със създаването на хаштага #NotYourShield. Те твърдяха, че гейминг медиите използват жените, цветнокожите и ЛГБТ общността като щит от критиците, които им казват, че са корумпирани. Хората, които използваха този хаштаг, привидно бяха такива извън демографската група на хетеросексуалните бели мъже геймъри и се стремяха да опровергаят твърденията, че Геймъргейт всъщност е реакционерска тълпа на омразата, съставена само от хетеросексуални бели мъже.

Всичко това се оказа невярно, когато Зоуи Куин разкри, че местата за събиране на Gamergate през последните няколко седмици са били наблюдавани. Куин публикува чат логове от IRC канала #BurgersAndFries, които разкриват, че "#Gamergate" всъщност е координирана атака, насочена към всички, които те смятат за "войнстващи за социална справедливост", и че изобщо не е "движение на малкия човек". Чат логовете също така разкриха, че #NotYourShield е "astroturfing" кампания, създадена от гейтърите, които самите създават фалшиви акаунти в Туитър, преструващи се за акаунти на малцинства.

Тогава #NotYourShield беше последната от дългата поредица организирани от /pol/ операции под фалшив флаг за атака срещу феминизма, които включваха "Bikini Bridge", "Freebleeding" и "#EndFathersDay"; същите хора дори участваха в "#BaltimoreLootCrew" и "#FergusonLootCrew" с цел да атакуват движението Black Lives Matter. Тактиката обаче сякаш събра хората, които целише да представлява. По този начин #NotYourShield се превърна в речникова дефиниция на токенизъм.

Още заплахи

"Ако снимка го казва, значи е вярно."

Геймъргейт обаче не се задоволи само с атаките срещу Куин и Саркизян, тъй като скоро нападенията им се разпространиха върху всеки, който се изправи срещу тях. Фриланс журналистката в областта на видеоигрите Джен Франк беше прогонена от индустрията, след като редакторите на The Guardian изрязаха информацията за нейната оскъдна финансова подкрепа за Куин чрез Patreon, която тя постави в своя статия, критикуваща Геймъргейт. По същото време към нея се присъединява и дизайнерът на игри Мати Брайс.

Геймъргейт превърна в мишена собственичката на студио за независими игри Бриана Ву, след като тя публикува изображения, критикуващи Геймъргейт, изпратени ѝ от фен. Това доведе до почти незабавни смъртни заплахи, които я накараха да напусне дома си. Тя беше преследвана от фигурантите на Геймъргейт Ник Монроу и Итън Ралф, който хоства съдържанието на Монроу, в което е включено докс на Ву и цялото ѝ семейство, на своя уебсайт The Ralph Retort.

Беше планирано Анита Саркисян да говори в Държавния университет на Юта, докато не бяха отправени няколко анонимни заплахи към училището, които твърдяха, че са свързани с "Геймъргейт" и намекваха за масовото убийство в Университета на Монреал през 1989 г., при което убиецът заяви, че целта му е да убие жените, защото са феминистки. Саркизян отмени лекцията, защото въпреки че от ДУЮ не смятаха заплахите за достоверни, отказаха да уважат искането ѝ за засилена охрана и проверка на членовете на аудиторията за наличие на скрито огнестрелно оръжие съгласно законите за контрол на оръжията в Юта. Геймъргейтърите обявиха това за победа, като същевременно отричаха вината.

Актрисата Фелиша Дей написа публикация в блога си, в която обяснява страховете си да се изкаже срещу Геймъргейт. Опасенията ѝ се оказват верни, тъй като някой публикува адреса ѝ в секцията за коментари само час по-късно. Това подчерта разликата в реакциите на гейтърите, тъй като бившият играч от NFL Крис Клуи публикува много по-критичен пост в блога си по същото време, но не стана жертва заради него.

Геймъргейтърите също така насочиха омразата си към феминистките учени, което би било модел на антиинтелектуализъм. Те разпратиха мизогинистични послания по анкетата за разработване на игри на студентката по социология Дженифър Алауей и започнаха да твърдят, че Асоциацията за изследване на видеоигрите се опитва по някакъв начин да прокара "феминистка агенда" в своите академични изследвания на видеоигрите, като твърдяха, че групата е свързана по някакъв начин с DARPA (поради предишно сътрудничество) докато се опитваха да издирят данъчните им документи.

Геймъргейтърите приеха като победа и публикациите на социолог и архивист на видеоигри в Reddit, в които казва, че "Геймъргейт" е унищожил всички шансове видеоигрите отново да бъдат приемани сериозно от академичните среди. Те атакуваха и всяка конференция, която направи грешката да напише думата "Gamergate" в Туитър без пълна похвала.

Напускането от 4chan

Екипът за модериране на 4chan, ръководен от основателя на сайта Кристофър Пул, доста рано попречи на дейността на Геймъргейтърите в сайта. През септември 2014 г. екипът започва да налага правилата на сайта срещу организирането на доксинг, както Пул по-късно излага в публикация във форумите. Геймъргейтърите започват да го обвиняват в "цензура", но той посочва, че в 4chan никога не е имало "право на свобода на словото". След това го обвиниха, че се е съюзил с "воини за социална справедливост" (с конспиративното предположение, че се среща с някого, който някога е работил за компанията, която е собственик на "Kotaku").

Непоносимостта на геймъргейтърите доведе то това Пул да се оттегли като ръководител на 4chan. Пул посочва как "лидерите" на движението са се опитвали да използват сайта, за да разкриват лични данни за враговете си, а в някои случаи дори са се опитвали да атакуват тези, с които не са били съгласни, като всичко това е било в явно нарушение на правилата на 4chan. През това време, което Пул по-късно описва като "най-стресиращата седмица в живота си", геймъргейтърите го наричат "бездушен доносник" и казват, че "от години не му пука за 4chan", което е странно, като се има предвид, че ако наистина не му пукаше за 4chan, нямаше да се опитва да налага правилата му.

Така геймъргейтърите решават масово да се преместят в 8chan, уебсайт, създаден предишната година от Фредрик Бренън, който обещава никакви правила. По същото време, по което започна геймъргейтската миграция, в 8chan беше основан и форумът "/baphomet/", който възнамеряваше да възроди старите практики на доксинг, забранени в 4chan. По-големият проблем по отношение на 8chan обаче е фактът, че изказването за "без правила" беше просто форма на реклама за всички педофили, които мразеха невъзможността да публикуват детско порно в 4chan.

"Червеното хапче"

"Нека никой да не ги нарича нацисти"; комбинация от известна нацистка пропагандна карикатура и известна неонацистка карикатура ("Hey rabbi, whatcha doin'?"). Бележка: Саркизян даже не е еврейка.

Тъй като действията на геймъргейтърите започнаха да се разпространяват отвъд видеоигрите и дори технологичните медии в по-масовите издания, тяхната очевидна реакционерска нагласа, посочена като част от "червенохапчестата" десница, беше засечена от всеки един консерватор под слънцето.

Най-голямата подкрепа за Гeймергейт идва от сътрудника на Breitbart London, неуспешен блогър и професионален реакционерски провокатор Майло Янопулос. Въпреки че година по-рано се оплакваше от наличието на "секс, наркотици и насилие" във видеоигрите, и че обвини видеоигрите за геноцидните фантазии на Елиът Роджър един ден преди Ерон Гьони да публикува "Постът относно Зоуи", Янопулос промени мнението си и бързо публикува статията "Феминистки хулиганки разкъсват индустрията на видеоигрите", за да подхрани геймъргейтския комплекс за преследване.

Янопулос се съюзи с геймъргейтърите само защото мразеше левите и по-точно феминистките. За тази цел той беше "представител" на Геймъргейт, за да разпространява техните конспиративни теории сред останалата част от консервативната общност. Други "статии", които Янопулос "написва" (чети като: краудсорсинг и копипейст от места за срещи на геймъргейтъри като 8chan и r/KotakuInAction поради много ограничените му познания за видеоигрите като цяло), бяха хейт статии срещу хората, които се противопоставят на Геймъргейт, които, разбира се, са почти изцяло жени. Забележително е как е трябвало юридическия екип на Breitbart да проверява блог постовете (да ги наречеш статии е обидно за истинската журналистика), като често са били необходими дни за редакция, за да се премахнат всички клеветнически и безпочвени обвинения, които гейтърите отправяха към своите критици. Единствената шокираща част от това е, че Breitbart има юридическия екип, който се притеснява от oбвиненията за клевета. Усилията му за популяризиране на "Геймъргейт" му спечелиха място като главен редактор на технологичната секция на Breitbart, където със сигурност той поддържа отличната ѝ репутация за журналистическа почтеност (чети като: измами и лъжи).

Натиск върху рекламодателите

Тъй като никой не купуваше глупостите им, геймъргейтърите решиха да бойкотират уебсайтовете, които според тях не отговаряха на етичните им стандарти (превод: уебсайтове, които наричаха геймъргейт това, което беше). Един от първите опити за това беше да се използва услуга за архивиране, която премахваше рекламите от запазените страници, надявайки се, че това ще намали приходите им от реклама. Когато това се оказа неефективно, геймъргейтърите преминаха към директен контакт с рекламодателите чрез имейл кампании като част от операция, наречена "Disrespectful Nod". Целта на тези усилия беше да се "накажат" сайтовете, които представят геймъргейт по лош начин. Насърчаването на рекламодателите да се опитват да влияят върху съдържанието противоречи на номиналната им цел да насърчават по-добра журналистическа етика - ирония, която (разбира се) не им е била известна.

Преминаване към "мейнстрийма"

"Думата е феминизъм."

“”И нека признаем за момент ужасната ирония, че след като десетилетия наред видеоигрите бяха защитавани от обвиненията, че вдъхновяват стрелби в училище, сега имаме заплаха за стрелба в училище, изрично вдъхновена от културата на игрите.

—Eurogamer

Шансът на някого извън малкия им реакционерски кръг да се отнася сериозно с "Геймергейт" беше изгубен след заплахата срещу лекцията на Анита Саркисян в щатския университет в Юта. В отговор на това беше създаден хаштагът "#StopGamerGate2014", който скоро се превърна в тенденция в световен мащаб. Асоциацията за развлекателен софтуер публикува изявление, в което заявява: "В общността на видеоигрите - или изобщо в нашето общество - няма място за лични нападки и заплахи." На 16 октомври "Ню Йорк Таймс" публикува статия на първа страница със заглавие "Феминистките критици на видеоигрите са изправени пред заплахи" последвана от статия на Саркизян. Newsweek направи анализ на действията на геймъргейтърите в Туитър, който доказа, че те са насочили значително повече туитове към феминистки критици, отколкото към журналисти, занимаващи се с игри като цяло.

Към края на октомври 2014 г. поддръжници на геймъргейт се опитват да си възвърнат благоволението на медиите и обществото, като организират среща в стриптийз клуб и канят списанието "Ню Йорк" да ги документира, смятайки, че така ще уверят хората в доброто си отношение към жените. Връзките им с медиите обаче приключват няколко дни по-късно, когато на Саркизян е предоставен 10-минутен сегмент в предаването "The Colbert Report", в който говори за Геймъргейт и съпътстващите го проблеми. Гейтърите не бяха доволни.

Gamergate vs. Wikipedia

Геймъргейтърите направиха опити да "изкривят" статиите в Уикипедия в своя полза, но срещнаха отпор заради нарушаване на няколко правила. Когато не можаха да постигнат това, те се обърнаха към най-висшия авторитет в Уикипедия: единствения и неповторим божи крал Джими Уелс. Той ги предизвика да се опитат да направят своя собствена версия на статията за Геймъргейт в "санкционираната" от Геймъргейт Уикиа, която той оценява по-късно.

За известно време нещата бяха добре, докато една страница в тази уикия, която съдържаше информация за изнудване относно редакторите на Уикипедия, които критикува Геймъргейт, не беше изтрита от персонала на уикията. Докато съдържанието в геймъргейтската уикиа беше премествана в друга страница (която междувременно беше свалена от хакер), геймергейтъри изпращат още имейли до Уелс, в които заплашват да спрат бъдещи дарения. Геймъргейтъри се включиха и в спор относно статията в Уикипедия за "културния марксизъм" - любима тема на неореакционерите, които се включиха в Геймъргейт, което накара Джими да отмени общностно решение, основано на тези оплаквания.

Геймъргейтърите до някъде получиха това, което искаха след трето обжалване пред Арбитражния комитет на Уикипедия, чийто първоначален проект на окончателното решение беше в полза на утвърдените редактори, които се противопоставиха на геймъргейт. Решението беше критикувано от медиите, тъй като се свеждаше до спор за тона им, без да се вземат предвид заплахите и малтретирането, получени от редакторите на Уикипедия и извън него, в резултат на което всички, с изключение на един, бяха изгонени.

Засиленото медийно отразяване на арбитражното дело относно Геймъргейт само подчерта факта, че правомощията на Арбитражния комитет са ограничени до прилагане на политиките и насоките на общността по отношение на поведението на потребителите, а не до определяне на това кой е бил прав или не в даден спор и за проправяне на път за бъдещи опити за манипулиране на системата. Бяха въведени някои оскъдни санкции, за да се затрудни постигането на целите на гейтърите, но само няколко месеца по-късно.

И до днес геймъргейтърите в Уикипедия, които не са били изгонени, многократно се опитват да вкарат в страницата своята версия на събитията, поднесена с удобни за Уикипедия термини, като повтарят едни и същи изтъркани аргументи: че дискусията има две страни, че е имало конспирация, за да се гарантира, че Геймъргейт е известен само с тормоза, или твърдят, че онлайн тормозът, насочен към Куин, Саркисян и др., не може да бъде изрично свързан с Геймъргейт.

Спад Смъртта на движението

Изображение, използвано по време на опита за геймъргейтърска инвазия в Tumblr. Какво толкова лошо има в това да си боядисаш косата в лилаво?

Най-голямото постижение на Геймъргейт беше да обяви най-омразния си враг и да превърне словосъчетанието "Gamergate" в синоним за женомразство и тормоз. Независимо дали защитават присъствието на детската порнография на едно от местата им за срещи или изпращат спецчасти в домовете на критиците, в домовете на хората, които следват критиците им в социалните мрежи, или в домовете на майките на критиците си, изглежда, че няма нещо, което гейтърите не са склонни да не направят. Реакционерите са всичко, което е останало в основата на "Gamergate".

Краят на тяхната значимост

След 10 шибани години, Геймъргейтърите са най-много култ. Когато The New York Times, BBC, щатския конгрес, Гугъл, Интел, Нинтендо, Общото събрание на Организацията на обединените нации, министър-председателят на Канада, и почти всички останали по света с изключение на Breitbart, Stormfront, Conservapedia, and Алекс Джоунс са се изказали срещу тях, това би трябвало да доведе до известна самоанализа в рамките на Геймъргейт.

Геймъргейт, така нареченото "гражданско движение" за премахване на корупцията в журналистиката на видеоигри, работи ръка за ръка с неетични журналисти (ако изобщо могат да се нарекат журналисти). Те се позовават на проблема с рекламодателите, които оказват натиск върху съдържанието на журналистите, като същевременно отправят петиции към рекламодателите да премахнат подкрепата за автори, които критикуват Геймъргейт. Те се борят срещу някакъв въображаем "черен списък" в индустрията, като същевременно поддържат свои собствени черни списъци и активни кампании за бойкотиране. Отричат обсесията си от Зоуи Куин и Анита Саркисян, докато прекарват всеки свободен момент в нападки срещу тях. Те настояват, че видеоигрите са приобщаващи, като същевременно подкрепят най-порочните елементи на геймърската общност, които активно изключват жените, ЛГБТ общността, и цветнокожите. Те не могат да видят собственото си лицемерие след години. Почти е тъжно, когато хората от грешната страна на историята ежедневно се правят на пълни и абсолютни глупаци. Жалко е само, че им се е наложило да наранят толкова много хора в този процес.

Вижте също

• List of Gamergate claims
• Timeline of Gamergate
• Fake geek girl
• Elevatorgate
• Fun:Gamergate argument bingo

Желаете да прочете това в друг език?

If you're looking for this article in English, it can be found at Gamergate.

Външни връзки

8Исторически видео разказ за случилото се.

Препратки

==Бележки==